Миналогодишният сезон приключваше, а Милена Тодорова само загатна на какво е способна. Още в първата си година при жените родената в Троян състезателка се превърна в най-добрата ни биатлонистка в момента.
Въпреки че трябваше да се справя с коварния вирус на COVID-19, който, за щастие, Милена изкара леко, 23-годишната българка се радваше на прекрасен първи сезон при жените, а в самия край, в последния спринт, записа и най-доброто постижение в кариерата си досега – осмо място.
Тодорова направи прекрасно състезание по 7,5-километровата писта в шведския зимен център Йостерсунд, като не допусна нито една грешка при двете стрелби и завърши на само 22,3 секунди зад победителката Тирил Екхов от Норвегия, която спечели както големия кристален глобус, така и малкия в спринта.
Норвежките винаги са сред фаворитките за челните места, а според Милена голямата разлика между тях и нас е, че те са “закърмени със спорта”. “Те се раждат на ски, така да се каже – споделя родната биатлонистка. – При тях всичко става естествено. Възпитани са да обичат спорта и затова всичко им се получава. След това, който е малко по-добър и при стрелбата, няма как да не доминира в този спорт.”
Успехите ѝ не останаха незабелязани. Милена бе обявена за спортист №1 до 23 години по време на традиционната церемония, организирана от Министерството на младежта и спорта и Българския спортен тотализатор – “Нощта на шампионите”.
Сезонът бе специален и в друг аспект за Милена. Младата ни биатлонистка за първи път можеше да прекара пълноценно това време с мъжа до себе си – Владимир Илиев. Двамата дори бяха карантинирани заедно в началото на годината, заради което пропуснаха няколко старта.
“Аз нямах абсолютно никакви симптоми през цялото време и смятам, че може би тестът ми е бил сгрешен – разказва тя. – След това бързо влязох в кондиция, но тези десет дни карантина ми се отразиха зле. Седяхме си само в стаите и имахме един-единствен велоергометър, на който въртяхме целия отбор.”
Допреди това Тодорова се състезаваше при девойките, където спечели сребърен медал в индивидуалната дисциплина на 12,5 км за девойки на световното юношеско първенство. Затова тогава двамата бяха разделени по време на сезона, но през миналия бяха заедно и си помагаха взаимно.
Въпреки че Владо е по-голям от нея с 11 години, двамата се познават отдавна, тъй като са родени в Троян. Двойка са от няколко години, главно заради бавния подход на Владо към нея, а Милена го описва като спокоен както в личен, така и в професионален план.
“Много е важно близкият ти човек да е с теб – казва тя. – На нас това ни е професията и ни се налага да отсъстваме дълго от дома. Ако този човек не е с теб, означава, че трябва да те чака повече от половин година, защото, реално погледнато, толкова е времето, което прекарваме в чужбина по всички състезания и подготовки. Затова смятам, че от тази гледна точка на нас ни е по-лесно, а това, че правим едно и също, ни помага още повече.”
Радва се, че може да се възползва от неговия опит “наготово”, както сама признава. Казва, че той ѝ помага главно при ски бягането и по-конкретно при изчистването на техниката. Техника, която се надяваме да ѝ донесе, както и на България, и по-предно класиране от фантастичното осмо през миналия сезон.
“След осмото място в индивидуалното и двете 15-и – в преследването и масовия старт, определям сезона си като успешен, въпреки че очаквах и малко повече, тъй като бегово бях много добре. Но невинаги бягането и стрелбата вървят ръка за ръка.”
На нас ни се струва, че зимата тепърва приключи, но за биатлонистите в средата на май вече тече подготовка за новия сезон. Той е с голяма тежест, тъй като ще трябва да се печелят и квоти за зимните олимпийски игри в Пекин през 2022 година.
Преди началото на подготовката президентът на Федерацията по биатлон Екатерина Дафовска заяви, че очаква пълни отбори за Олимпиадата, което означава да отидем в Пекин с четирима представители при мъжете и жените.
В Пекин 2022 ще стискаме палци за нашите спортисти не само в традиционните дисциплини, но и в новите, една от които е смесената щафета в биатлона. С Милена и Владо в четворка заедно с Димитър Герджиков и Даниела Кадева родните състезатели постигнаха рекордно 15-о класиране в смесената щафета на световното първенство в Поклюка.
Следващата година смесената щафета ще направи дебют на олимпийски игри и ще се надяваме на добри постижения и в нея.
Лагерът на Милена и Владо вече започна с подготовка в Австрия, като и двамата гледат към един още по-успешен сезон. Следват още няколко лагера в чужбина, след което през август ще се качат на Белмекен. “Спечелването на олимпийските квоти, със сигурност, ще бъде най-голямата цел в отборното представяне, а за мен, лично, разбира се, че бих искала да постигна най-добрия си резултат на олимпиадата, но не си го поставям като фикс-идея. Вече съм стартирала веднъж на олимпиада – в спринта на предишната през 2018-а, това не бе моето състезание, но поне изпитах тръпката от това да стартирам на олимпиада.”
С общи усилия и с подкрепата на Владо надеждите към Милена са огромни не само за предстоящия сезон, но и за бъдещето ѝ в биатлона, като цяло. Все пак е само на 23. А ако вярвате в суеверия – Милена е родена по-малко от месец преди историческия успех на Катя Дафовска от Нагано 98, която и до днес си остава единствената титла за България от зимни олимпийски игри.
Бъдещето е пред Милена. Остава само да ѝ пожелаем успех и да стискаме палци за попътен вятър и без контузии.
Източник: Милена Тодорова: Новата надежда на българския биатлон
| https://webcafe.bg/
